За много от нашите пациенти ушната кал и нейното почистване представляват особен интерес. От физиологична гледна точка “естествен механизъм на защита”, ушната кал може да създаде проблеми, които налагат посещение на УНГ специалист.

Какво трябва да знаем за ушната кал

Количеството на ушна кал зависи както от индивидуалните особености на човека, така и от условията на обкръжаващата го среда. Цветът й варира от светложълта до тъмно кафява, като може да има мека до много твърда консистенция.

Ушната кал, или церумен, е естествена защитна бариера на ушния канал. Притежава хидрофобни качества, които не позволяват на водата и водни микроорганизми да проникнат в дълбочина на ушния канал.

От изложената информация може да кажем, че ушната кал не само, че не вреди, но и помага.

Много често обаче, следствие на опит за почистването й с клечка за уши, церуменът се избутва навътре към тъпанчевата мембрана и се образува тапа, която много трудно се премахва в домашни условия. Тази церуменална тапа предизвика неприятни усещания като заглъхване и поява на шум в ухото, чувство за пълнота, а понякога и болка.  В усилията си да я премахнат с подръчни средства, пациентите много често допълнително усложняват ситуацията като разраняват кожата на външния слухов проход, а това не рядко води и до възпаление на канала.

Трябва да се отбележи, че тази, както останалите части от тялото ни, притежава индивидуални особености. При някои хора външния слухов проход е стеснен с  изразен крив ход, което предразполага по-лесното оформяне на церуменална тапа. При други продукцията на церумен е увеличена, а при по-възрастните пациенти космиците на входа на канала се увеличават значително, което също е повод за по-трудното самопочистване.

Как се почиства ушната кал в УНГ кабинета

Преди да се пристъпи към почистване на ушната кал, трябва да се потвърди наличието й. Това става чрез изследване на ухото – отоскопия, при което лекарят оглежда външния слухов канал и тъпанчевата мембрана. Много често се визуализира наличието на ушна кал, без тя да покрива напълно тъпанчевата мембрана, което не би трябвало да създава неприятна симптоматика и почистването й не винаги е наложително.

Методът за почистване на ушната кал основно зависи от анамнезата на пациента, анатомични особености, минали интервенции и операции, съдействието на пациента и наличната апаратура в кабинета.

Съществуват три основни метода, които УНГ специалистите използват при отстраняване на церумена от ухото

Първият е класически с голяма метална спринцовка за промиване на уши, при който накрайникът на спринцовката се поставя във външния слухов проход, и изпръсканата под налягане вода отмива церумена. В случай на наличие на перфорация (дупка) на тъпанчевата мембрана този метод противопоказен.

Вторият метод е чрез микроинструменти като щипка и кукичка под микроскопски контрол. Той се използва при по-твърдите на консистенция церуменални тапи.

Третият метод е чрез микроаспирация отново под микроскопски контрол. Този начин е най-безопасен и успешен, и е предпочитан от автора на статията.

Често церуменалната тапа трябва да “омекне” преди да се аспирира. В такива ситуации пациентът трябва да подготви своите уши няколко дни преди почистване. Това става най-често чрез различни “втечняващи” ушната кал средства, налични свободно в аптечната мрежа.

Защо е важно да посетим УНГ специалист при поява на “заглъхнало ухо”

Много често пациентите неглижират заглъхването на ухото като си мислят, че това е ушна кал. Съществуват други по-сериозни и опасни за на слуха заболявания, които могат да започнат със същия симптом. В тези случаи подходът за диагностика и лечение е съвсем различен, затова е важно възможно най-скоро да потърсим мнение от УНГ специалист.

Как да почистваме ушната кал

Както разбрахме ушната кал не е болест и ушите притежават самопочистващ механизъм. Въпреки това хората приемат почистването на ушна кал като част от хигиенния им ритуал. Как тогава най-добре да я почистваме вкъщи?

Тук идва и най-големият парадокс – почистването на уши не трябва да се прави с клечки за уши. Защо? Защото, както разбрахме, външния слухов проход не е прав, често е стеснен завършва с тъпанчевата мембрана. Всички тези факти са предпоставка за “натъпкване” на ушната кал навътре, нараняване на канала и перфорация (пробиване) на тъпанчевата мембрана.

Използването на т.нар. “свещи за уши” се поставят в канала на ухото, създават промяна в налягането (вакуум), което издърпва ушната кал. Този метод също не е препоръчителен, поради риск от нараняване и изгаряне на канала и тъпанчевата мембрана.

Съществуват и сетове за почистване на ушната кал, които съдържат различни инструменти и най-често накрайник с камера, който се включва в смарт телефона. Въпреки, че изглеждат любопитно за масовия потребител, тези малки инструменти не са безопасни в неопитни ръце и незнаещи очи.

Изключително противопоказно с изключително неприятни последици може да бъде опитът за почистване на ухото с остри предмети като клечки за зъби, фиби, кламери, ключове, отвертка, дълги нокти и други. Не само, че рискът за инфектиране на канала се увеличава драстично, но и рискът от перфорация на тъпанчето също.

Най-добрият и безопасен начин за почистване на ушната кал в домашни условия е нежното и неангажиращо почистване на кожата ушната мида и входа на ушния канал с кърпа.